Началото се поставя 1872г., когато Димитър Блъсков урежда училищна библиотека. Тя се помещавала в една от училищните стаи. Книгата, в която учителят записва резултатите от изпитите в началното и класното училище започва с устав на читалището носещ наименованието “Основа за една книгохранилница”. Написаното носи дата 10 април 1872г. Основава се дружество, което има за цел обогатяване на книгохранилницата. Ето и уставът: 1. Всякий един доброволно се задължава да плаща по 12 гроша на годината. 2. Ще се подкани всеки един българин от дето и да било, от село или от вън, да подари на дружеството с волната си помощ било то в пари или в книги. 3. С тия пари що сбират от помощ ще се вземат вестници и други любопитни книги. 4. Ще се държи верен списък на всичко що стане по работа на дружеството. Благословени да са всички, които дават началото на родолюбивата българска традиция- дарителството. - Отец Захарин - Димитър Блъсков - Митко Чакъров - Стоян Чакъров Маринчо Бенли, който е основен дарител, поради -което библиотеката се нарича “Книгохранилница М. Бенли в Дивдядово”Даряват се книги от шуменски читалища : “Люгат османие”, “Търговско ръководство”, “Райна Княгиня”, “Венец азбучний”. Намират се и руски книги доставени от Панайот Волов. 20-те и 30-те години са характерни не толкова с дарителство, колкото с литературно четене. Негови родоначалници са Вичо и Ангелина Атанасови. Нов етап в развитието на библиотечното дело е построяването на читалищна сграда с книжен фонд 3000тома литература, с които читалището осигурява на дивдядовската общественост щатен служител и достъп на всеки читател до книгата, която иска да прочете. И първият щатен служител става Стефанка Начева. Разцветът в библиотечната дейност се свързва с името на една от най-дългогодишните деятелки- Дора Чернева. Тогава фонда значително нараства, умножават се библиотечните инициативи, расте броя на читателите. За съжаление през 1999г., която е черна за историята на читалището с палежа са опожарени 8хил.тома литература. С усилията на местните жители голяма част от фонда е спасен. Трагичното събитие не намалява желанието за работа, напротив мобилизира цялата общественост и днес разполагаме с 18252т.литература и
625читатели. Зад този успех стоят амбициите на един млад екип. Днес освен, че книгата не е забравена, ние разширяваме своята дейност като: Отбелязваме ежегодно “Седмицата на детската книга и изкуствата за деца” - Маратон на четенето - Карнавал на приказни герои - Бал с маски „Морски срещу горски” - „Приключения в библиотеката” - „Как се пише приказка” - „Да почетем заедно” – кампания срещу насилствените видео игри - „Моят любим приказен герой” С това празниците на децата не свършват в нашата библиотека. Традиционни са конкурсите за рисунка, деня на таланта и карнавалите. Друг акцент са срещите с творци и литературни вечери. По повод рождението на проф.д-р Тончо Жечев се откри паметна плоча чрез спечелен проект към ОбФК. Не се забравят беседи, чествания на кръгли годишнини и бележити дати. Макар и скромна библиотеката може да се похвали и с издателска дейност. Тук всеки читател може да намери заглавия на ежедневници като “Шуменска заря”, “Трета възраст”, “Читалищен вестник”. Традиции и съвременност днес съжителстват чрез модерните технологии. Библиотеката на читалище “Асен Златаров- 1872г.” не прави изключение, защото вече разполага с информационен център благодарение по Програма ”Глобални библиотеки- България”, Община Шумен и РБ” Стилиян Чилингиров”. В центъра има три компютърни конфигурации, мултимедия,екран и размножителна техника. Всеки читател на библиотеката ни може да се ползва от тези услуги и разбира се най- радостни от този факт са децата, които огласяват центъра ежедневно. Интернет центъра стана възможен благодарение
на“Алкомет”,“Брамас96”,ПК”Дивдядово”,РПК”Възраждане”,“Биоароматик”и
“Билдингстил”. Всички те прегърнаха идеята за дарителство, която има далечни
традиции у нас и се свързва с редица родолюбци. Пътят, който изминава дивдядовската книгохранилница до модерния, съвременен, информационен център е дълъг, нелек, но е път изпълнен с любов към книгата, знанието и просвещението на много поколения читатели.