Основателят
Във възрожденския летопис на Дивдядово са записани имена, които историята не може да отмине с мълчание. Дивдядовци и сега добре знаят името на Димитър Блъсков, сина на стария даскал Рашко, по потекло клисурец. Преди повече от столетие те са имали в негово лице един всеотдаен, неуморим и "прекрасен народен учител", надъхан от идеите на руската педагогическа мисъл.
Димитър Блъсков с право се сочи за основоположник на дивдовското читалище. Той е сложил началото и на класното училище. автор е на много книги, правел преводи, произнасял с голям патриотичен патос училищни слова и беседи, бил инициатор на всяко родолюбиво начинание. Димитър Блъсков е роден през 1841 г. в с. Черковна, Провадийско. Учил е при баща си в родно си село, а по-късно в Калипетрово. Следвал е Одеската семинария от 1858 до 1864г. заедно с Васил Друмев. За учител в Дивдядово се е "условил" през 1869 г. Димитър Блъсков е напуснал Дивдядово през 1873 г., след като е бил ръкоположен за свещеник. Неговите заслуги за развоя на учебното и читалищното дело през миналото столетие са несъмнени. |
Патронът
Асен Златаров е роден на 4.02.1885г. в Хасково. Под грижите на майка си още в ранна детска възраст учи руски и френски език, чете в оригинал руските класици- Пушкин, Гогол, Лермонтов и френските писатели- Виктор Юго, Ламартин и др. , а под влияние на баща си, малкият Златаров с увлечение обзавежда домашна лаборатория, в която прави първите си опити.
През 1903г. Асен Златаров завършва гимназия в София. Като студент по химия в Софийски университет той живо се интересува от философия, от литература и посещава лекции по тези дисциплини. През 1904-1905г. Златаров продължава да следва химия в Женева при проф. Карл Гребе. И тук се проявяват неговите големи интереси. Следи лекции по литература, политическа икономия, по зоология и ботаника. В 1908г. защитава с успех докторската си теза и получава титлата “доктор по физика и химия” в университета в Гренобъл- Франция. През 1910г. Асен Златаров става асистент по органична химия в Софийския университет при проф.Пенчо Райков. По това време Златаров започва да сътрудничи в списанията “Ново общество”, “Начало”, “Съвременна мисъл” и др. В 1911г. излиза първият му труд “Очерки по философия на биологията”. През 1910г. свързва живота си с Евдокия Атанасова, която сътрудничи през целия живот на големия учен и общественик. Асен Златаров е преподавател в Софийския университет, където от 1924 е извънреден, а от 1936г. редовен професор. Той е основоположник на българската биохимия и на науката за храненето- брамотология. С голям интерес, задълбочено той изучава състава и вкусовите качества на редица наши народни храни, като например специалните български видове сирене, кашкавал, кисело мляко и др. Асен Златаров е крупен учен с широки интереси, оставя произведения по въпросите на литературата, изкуството и културата, пропити с демократични идеи. На 22 декември 1936г. в една клиника във Виена професорът умира, но той оставя за идните огромни трудове, защото е учен, общественик, оратор и публицист, народен учител . Вичо Атанасов свиква ЧН в разширен кръг с интелигенцията, учителството и прогресивни селяни и всички те организират “Посмъртна Златарева вечер”, на която присъстващите единодушно гласуват преименуването на читалището от “Благовещение” на “Асен Златаров”. |
Хронология
|
Читалищен екип
|
Читалищно Настоятелство
|