Идеята за основаване на дивдядовското читалище се заражда в средата на 19в., във време, в което обществото вече е осъзнало нуждата от пълоценен духовен живот , включително и будното село Дивдядово. През втората половина на 19в. то се е нареждало на едно от първите места по уредба на селските училища и е изпитвало своята нужда от културно средище, което да развива народополезна дейност . Затова група пламенни родолюбци начело с Димитър Блъсков уреждат училищна библиотека, наречена на името на Маринчо Бенли. Поставена на по широка обществена основа, тя още тогава придобива облик на читалище. То е наречено “Благовещение”, тъй като е създадено на 25 март / Благовец/ 1872г.
Още в зората на съществуването си, това родолюбиво огнище е подкрепяно безкористно от будните жители на селото, но и от видни шуменци като Атанас Стоянов, Добри Войников, Васил Друмев и Илия Блъсков. Най-щедри читалищни спомоществователи са Димитър Блъсков, Тодор Рахнев и Маринчо Бенли. Последният дарява повечето книги за нуждите на билиотеката.
След смъртта на Димитър Блъсков, читалищното ръководство поема известния учител Петър Пъргов, а след Освобождението начело на настоятелството застава неуморимият обществен деец и учител Велико Железов.
През 90-те години на 19в. активни читалищни дейци са учителите от Шумен – Янко Чолаков и Райна Пашмакова, както и Марин Чолаков и Атанас Шишков / учители от Дивдядово/. В зората на 20в. читалищните дела са поети от млади и енергични учители- Влади Шекеров Бончо Брадваров, Тодор Атанасов, Марко Пенков и Николай Стойнов.
В следващите години дейността непрекъснато се обогатява. В новопостроения читалищен салон се редуват представления, четения, концерти.
Третото деситилетие на миналия век е белязано с размаха на читалищния председател Вичо Атанасов, който
освен като такъв се изявява и като оратор, художник на декори, режисьор, стожер на дейността. По негово предложение културно- просветната организация приема ново име- това на големия общественик и учен- химик проф. Асен Златаров.
През всичките тези години успешно функционират различни колективи и формации. С богати традиции са изявите на мъжки и женски хор, коледарска и лазарски групи, групата за автентичен фолклор, танцови колективи и театрален състав. По различни поводи залите на читалището са се огласяли от звънките гласчета на най- малките ентусиасти, извивали са се кръшни хора, осъществявали са се юбилейни чествания, концерти, рецитали и родови срещи. Не са подминавани празници, пресъздавани са обичаи, съхранявани са традиции с много жар , всеотдайност и посветеност на читалищните дела от много и различни поколения самодейци.
Още в зората на съществуването си, това родолюбиво огнище е подкрепяно безкористно от будните жители на селото, но и от видни шуменци като Атанас Стоянов, Добри Войников, Васил Друмев и Илия Блъсков. Най-щедри читалищни спомоществователи са Димитър Блъсков, Тодор Рахнев и Маринчо Бенли. Последният дарява повечето книги за нуждите на билиотеката.
След смъртта на Димитър Блъсков, читалищното ръководство поема известния учител Петър Пъргов, а след Освобождението начело на настоятелството застава неуморимият обществен деец и учител Велико Железов.
През 90-те години на 19в. активни читалищни дейци са учителите от Шумен – Янко Чолаков и Райна Пашмакова, както и Марин Чолаков и Атанас Шишков / учители от Дивдядово/. В зората на 20в. читалищните дела са поети от млади и енергични учители- Влади Шекеров Бончо Брадваров, Тодор Атанасов, Марко Пенков и Николай Стойнов.
В следващите години дейността непрекъснато се обогатява. В новопостроения читалищен салон се редуват представления, четения, концерти.
Третото деситилетие на миналия век е белязано с размаха на читалищния председател Вичо Атанасов, който
освен като такъв се изявява и като оратор, художник на декори, режисьор, стожер на дейността. По негово предложение културно- просветната организация приема ново име- това на големия общественик и учен- химик проф. Асен Златаров.
През всичките тези години успешно функционират различни колективи и формации. С богати традиции са изявите на мъжки и женски хор, коледарска и лазарски групи, групата за автентичен фолклор, танцови колективи и театрален състав. По различни поводи залите на читалището са се огласяли от звънките гласчета на най- малките ентусиасти, извивали са се кръшни хора, осъществявали са се юбилейни чествания, концерти, рецитали и родови срещи. Не са подминавани празници, пресъздавани са обичаи, съхранявани са традиции с много жар , всеотдайност и посветеност на читалищните дела от много и различни поколения самодейци.